Река Ерма (река Суковска) е ляв приток на река Нишава с обща дължина 72 км. Извира източно от езерото Власина, където източникът му е река Вълк. След 17 км тя преминава в района на Знеполе на България (известен още като река Тор), после тече през българска територия за 27 км, след което се връща в Сърбия близо до село Петачинци в община Димитровград и тече главно на север за около 28 км до водосборната зона в Нишава близо до село Сукова (на 11 км от Димитровград).

Дефилето на река Ерма се е образувало по време на третичния период след регресията на Сено море (преди около 65 милиона години) и сложните дълготрайни промени в първоначалния палеолиф. Образуването на днешната козирка се е случило във фазата след езерото плиоцен-плейстоцен в резултат на комбинирания ефект от тектонските дейности, водната ерозия, денудацията и карстовите процеси. Тогава е възникнала река Ерма. В района на Дерекула коритото на Ерма е широко издължено и много тясно в дефилето. Водата тече през дефилето със силен шум, пробива си път покрай огромни блокове или е смазана, завихрена и разпенена от тях. В по-широката част на коритото на реката дълбочината на бистрата вода през лятото е няколко десетки сантиметра, а в дефилето – поне около два метра.

По време на снеговалеж и обилни валежи нивото на водата е много по-високо. Проправяйки път през Риф планина (1337 м) и Власка планина (1442 м), Ерма изгражда две огромни ждрела, наречени от местните жители Одоровско и Влашко дефиле, със страни 300-400 м и ширина 10-30 м. Долините са напълно непроходими до 1927 г. Тогава, за нуждите на въглищна мина „Ракита“, през пролома се прорязва тясна писта. Мината е затворена през 60-те години, а през 70-те години е направен асфалтов път вместо железопътния.